Постинг
15.09.2006 19:32 -
Роза
Едно време имах двама приятели...
момче и момиче, които бяха...
как да го кажа - се посветили един на друг.
Така де...
Идва един ден и той е...
...рожденния ден на момичето.
Решавам аз да й купя една червена хубава роза, та да я зарадвам :)
Подарих й я... после отдохме да се срещнем с приятеля й (един от моите най-добри приятели, както споменах вече, та и досега).
Оказа се обаче, че той ни цвете й е взел ни нищо (може би подаръка щеше да дойде по-късно, но цвете не би й купил - просто не е такъв човек).
И се оказа, че като останали сами после и той споделил, че се почувствал доста неловко от цялата работа :) Освен това е ужасно ревнив... та понеже ние с нея живеехме в един квартал, а той на другия край на града, като излизахме, се чакахме с нея и айде на автобуса. Но понеже го знам колко е ревнив и гневлив и "мрази лиготиите" (е, такъв е човека сега), тя като си обуеше едни еееей-такива токове, после едвам слизаше от автобуса - аз знаех, че трябва да й подам ръка, ама ме беше страх той да не е нейде наоколо да види, че бая кофти щеше да му стане.
Ама сега си мисля, че не би трябвало да ми пука от подобни истории. Не съм прекален кавалер, ама като знам какво трябва да се направи, по-добре да го сторя, щом вярвам, че е правилно... Та такива ми ти работи :)
момче и момиче, които бяха...
как да го кажа - се посветили един на друг.
Така де...
Идва един ден и той е...
...рожденния ден на момичето.
Решавам аз да й купя една червена хубава роза, та да я зарадвам :)
Подарих й я... после отдохме да се срещнем с приятеля й (един от моите най-добри приятели, както споменах вече, та и досега).
Оказа се обаче, че той ни цвете й е взел ни нищо (може би подаръка щеше да дойде по-късно, но цвете не би й купил - просто не е такъв човек).
И се оказа, че като останали сами после и той споделил, че се почувствал доста неловко от цялата работа :) Освен това е ужасно ревнив... та понеже ние с нея живеехме в един квартал, а той на другия край на града, като излизахме, се чакахме с нея и айде на автобуса. Но понеже го знам колко е ревнив и гневлив и "мрази лиготиите" (е, такъв е човека сега), тя като си обуеше едни еееей-такива токове, после едвам слизаше от автобуса - аз знаех, че трябва да й подам ръка, ама ме беше страх той да не е нейде наоколо да види, че бая кофти щеше да му стане.
Ама сега си мисля, че не би трябвало да ми пука от подобни истории. Не съм прекален кавалер, ама като знам какво трябва да се направи, по-добре да го сторя, щом вярвам, че е правилно... Та такива ми ти работи :)
Следващият път не му мисли много, а и подай ръка :)
Ако ти е толкова добър приятел трябва да не ревнува и да те разбере.Поне аз мисля така.
цитирайАко ти е толкова добър приятел трябва да не ревнува и да те разбере.Поне аз мисля така.
мъжете ревнуват, а жените мечтаят за истински кавалери!!!! Я, веднага да се коригираш ... друго си е всички мъже да ... да не са кавалери! :))))))))
цитирайми да ревнуват :)
то аз ако тръгна да угаждам на всеки, ще се разпъна на петолъчка. ;)
Е, все пак историйката е от миналото...
цитирайто аз ако тръгна да угаждам на всеки, ще се разпъна на петолъчка. ;)
Е, все пак историйката е от миналото...
...нищо че е от миналото...
Особено ми хареса началото-
"Едно време имах двама приятели...
момче и момиче, които бяха...
как да го кажа - се посветили един на друг."
Аз обичам такива истории... Нали съм си романтична душа... "Lovers devoted to each other forever..." (цитирам любимите ми Depeche Mode :)))
цитирайОсобено ми хареса началото-
"Едно време имах двама приятели...
момче и момиче, които бяха...
как да го кажа - се посветили един на друг."
Аз обичам такива истории... Нали съм си романтична душа... "Lovers devoted to each other forever..." (цитирам любимите ми Depeche Mode :)))
:)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 373
