На връщане от танците срещнах една сукуба. Понеже и двамата нямахме какво да правим - все пак луната беше изгряла вече - поседнахме на раздумка. Казваше се Лилит.
 - Накъде си тръгнал? - заговори ме тя, сякаш знаеше, че в кожата ми на въ...

Добре дошли на поляната днес - много горски същества са излезли да посвирят и да попеят. Пожелавам ви приятно танцуване :)
End Of You - Walking With No-one:

С Баба току се върнахме от угощението в Каранджула! О, неговата къща е толкова прекрасна - там времето сякаш е спряло и само ромонът на потока е единственото, което напомня за света отвън... но в същото време той е толкова монотонен, че ...

Защо винаги обръщаме поглед назад към онези феи, чиято единствена цел е да ни понесат на крилите си съвсем за малко, колкото да ни помогнат да преминем някой непреодолим брод. И, макар че го знем прекрасно, защо ни е толкова трудно да ги...

Съществата от гората:
Тези никога не спят! Зиме, лете, на пролет и на есен, те са винаги около мен! Мразя тези Егчета! Те се самосъжаляват и хленчат. Смятат, че светът се върти около им и че когато някой от околните направи нещо, то задъл...

Сетих се за новата си вратовръзка, изпълва ме с толкова щастие! И май не съм единствен - гледката на есенен дух с вратовръзка успя да докара поне три усмивки през вчерашния ден.
Пожелавам ви още усмивки:

Оказва се, че целта на едно пътуване е почти с минимална важност. Тя е нещото, което те дърпа, но не и най-важното. Най-важното е какво ще срещне духът и какво ще направи по пътя си. С какви опасности ще се пребори и какви нови приятели ...

Малцина знаят съдбата си и това изпълва живота им с магия.

Откакто разбрах на какво съм обречен, животът моментално ме напусна. Просто стана. И странно, че не го усетих като да е толкова необичайно. Сякаш беше най-нормалното нещо - като ...

Обичам да се скитам из градините с рози.
Рози със счупени тръни - не веднъж са се протягали към мен и са раздирали плътта ми. Те плюят кръв - не един ангел е чупил крилете си, летейки над тях.
...градините с рози растат в съзнанието ми и...

Чувам стъпки и пукащи кокали... Баба дойде да ме види преди малко. Тя така и не разбра новата форма на духа ми, но аз и не пожелах да й обясня. Защо трябва да слушам проповедите й, след като аз и сам знам, че онова което върша няма да на...

Сега е съвсем различно. С новото ми обоняние надушвам всичко. И има една миризма, която не ми дава покой - тежкото ухание на нейното съжаление по световете, които сама е разрушила в безпомощен изблик на гняв и самота! Тя се ненавижда  н...

Тя, която връща времето назад, сякаш съм още жив и млад и мога да чувствам. Тя, чийто свят успява да ме развълнува, сякаш съм океан, който ще залее всичко. Тя, която корени душата ми и е като дървото, което пие от пръстта, в която погреб...